Тарас Шевченко

• Живот в дати: Роден - 9 март 1814 г.; Починал - 10 март 1861 г. |
• Месторождение: с. Моринци, Киевска губерния, Руска империя | | Мрежа: wikipedia

• Биография

  Тарас Шевченко е украински поет, писател, художник и общественик от 19 век.
  Роден на 9 март 1814 г. в с. Моринци, Украйна, в семейство на крепостни селяни. Остава без родители на дванайсетгодишна възраст. Работи усилено като пастирче, но също така помага на местния свещеник и учител. Учи изобразително изкуство в родния си край. Неговият помешчик Павел Енелгард го взема като придворен живописец – първо във Вилно, а след това в Санкт Петербург, където прави силно впечатление на елита на изобразителното изкуство в Русия. Големият художник Карл Брюлов откупва свободата му, а Шевченко става негов студент в Художествената академия. Издържа се с гравюри, картини и портрети.
  В столицата на Русия и започва своята литературна дейност, като пише предимно на украински език, за което поема редица критики от властта и руските литературни критици. По онова време украинският език не е бил признат като отделен език, а е наричан „малоросийското наречие , или – още по-обидното – „мужицки език“.
  Най-плодотворният и щастлив период от живота му е между 1840 и 1847 година, когато излизат негови стихосбирки. През април 1846 година става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, за славянска конфедерация, демокрация и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството). През 1847 г. повечето членове на организацията са арестувани и наказани за дейността си, включително Шевченко – заради литературните му произведения, писани и издавани на украински език.
  Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и пише. Освободен е през 1857 след смъртта на император Николай Първи, но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си.
  Един от последните му проекти е Буквар на украински език наречен „Южноруски буквар“ за ползване в неделните училища, който печата в 10000 екземпляра на собствени разноски.
  Букварът не нарушава никакви закони и цензурата не го спира от разпространение, но Руската православна църква го обявява за еретичен и затваря неделните училища, които го продават.
  Умира през 1861 година в Санкт Петербург, няколко месеца преди отпадането на крепостното право в Русия.
  Първите преводи на поезията му на български език са от 60-те години на 19 век, направени от Любен Каравелов и Райко Жинзифов. Те повлияват силно върху тяхното творчество и върху цялата българска възрожденска литература.
  Представен в рубриката „На фокус“ в брой 2/2022 с поезия и картини.
  

  Издания от Издателство gabriell-e-lit, Колекции в е-Галерия gabriell-e-lit